Свалянето на лихвите в САЩ имаше краткотраен положителен ефект върху борсовата търговия, за да се възстанови доверието в икономиката ще бъдат нужни поне няколко месеца и още по-експанзионистична фискална и монетарна политика. Напълно резонно е да се очаква още едно намаление на лихвите от страна на Федералния резерв (до нива 3%). Ако това стане Европейската централна банка е много вероятно също да намали лихвеното ниво. Господин Трише декларира многократно, че повече се притеснява от инфлацията, не толкова от силното евро, но при нива над 1.5 долара за 1 евро, неминуемо ще последва сваляне на лихвите и в еврозоната.

Как ще се отрази това на България?

Падането на лихвите ще засили още повече кредитирането, а то от своя страна потреблението и инфлацията, която е големия препъни камък пред скорошното приемане на еврото. Може да се очаква увеличение на дефицита по текущата сметка[1] и/ или покачване на цените на имотите (въпреки, че те отдавна са твърде високи), тъй като кредитите се влагат в имоти, електроника или други вносни стоки на лукса.

От своя страна БНБ ще се опита да предотврати засилването на кредитната експанзия, като увеличи минималните задължителни резерви още по-драстично от 12 на 18-20%. Но това действие би имало силно негативен ефект върху родната икономика, поради факта, че българските компании ще имат достъп до по-скъпи финансови ресурси в сравнение с техните конкуренти на световните пазари. Това би се отразило най-осезаемо на фирмите износители, а от там и отново влошаване на външно търговското салдо.

Този мрачен сценарии може да бъде избегнат или да бъде силно притъпен негативния ефект от тенденцията, която се наблюдава в банковия сектор за ограничаване на кредитния риск чрез увеличаване надбавката над основния лихвен процент. Но не бива да се разчита особено много на тази „спирачка” за кредитирането защото банковите мениджъри се изкушават да намалят неоправдано тази надбавка с цел да „откраднат” от пазарния дял на конкурентите. Все пак от това зависят не малки стимули а ние сме в пазарна икономика.

--
[1] Дефицитът по текущата сметка и в момента е на доста рискови нива и вече не се покрива напълно от преките чужди инвестиции. Започва да се използва като защитни буфери бюджетния излишък и валутните резерви на БНБ, а това може да постави на карта валутния борд и макроикономическата стабилност като цяло