Доживяхме да се посочат явно корумпирани лица във висшата държавна администрация. Да се посочат, но все още не и да понесат своята отговорност. Привикнахме на отсъждания от вида: "Липса на достатъчно доказателства".

Редовият гражданин не е в състояние да прецени наличността и основателността на наличните доказателства. Но чувството, усещането и миризмата на загниваща корупционна среда е безпогрешно. Мърша има, тя трябва да се намери и да се изчисти.

Корупцията и престъпността са следствие най-вече от недобре ра­бо­те­щи институции. Те имат своите ясно открояващи се икономически последствия, доколкото подриват способността на държавата да изпълнява основните си функции - да предлага пуб­лични стоки и услуги на необходимото високо качество, ефективно да регулира различните видове пазари, да създава условия за разгръщане на икономическата ак­тивност. Уродливостта на последните разкрития за дейността на висши полицейски служители е в това, че с корупционна цел се жертва здравето и жизнеността на младото поколение на България - допуска се ненаказуемо разпространение на опиати, от което страдат всички родители, целият народ без разлика на обществена позиция, политически убеждения и икономически статут.

Изследвания от авторитетни и признати научни колективи доказват наличието на положителна корелация между корупция­, от една страна, и слаба ефективност на основни социално-иконо­ми­чески дейности на държавата, от друга. Високата корупция се свързва със:

(1) Големи, но неефек­тив­ни об­ществени инвес­ти­ции;
(2) Ниско равнище на бюджетни приходи;
(3) Нис­ки операционни и поддържащи разходи на държавата;
(4) Ниско качест­во на ин­фра­структурните услуги на национално равнище.

Практиката и статистиката са категорични по отношение на наличието на по­следните три предпоставки за висока корупция у нас. С инвестиционните инициативи на правителството, свързани със старта на мащабни и амбициозни максималистични проекти (АЕЦ "Белене", както и още два енергийни обекта), се повишава опасността и за активизиране на първата предпоставка. Всичко това прави задачата на правителството по огра­нича­ва­не на корупцията и пре­­стъпността особено деликатна и отговорна. Евенту­алният провал в това от­но­ше­ние е равносилен на подхлъзване към блатото на икономическия и об­щест­вен ха­ос.

Оценката на степента на корумпираност е нелеко упражнение. Все пак обаче на­уч­но-практическата мисъл е намерила относително приемливо решение на проблема. Меж­дународната организация Transparency Interna­tional провежда ма­щабно из­следване за ранжиране на повече от 80 страни по равнище на ко­руп­ция. Максималната оценка (ми­нимална корупция) е с бал 10 (Да­ния, Финландия), а България се нарежда устойчиво на 60-65 позиция.

Корупцията подрива основите на социално-икономическия просперитет. Срав­не­нието между страните от Източна Европа, из­пит­ва­щи сход­ни условия в об­кръ­жа­ващата икономическа среда, от­кроя­ва за­служаваща вни­мание зависимост (Фигура 1). На фигурата е представено съотношението между равнище на корупция, измерено чрез ко­рупционния индекс на Transperancy International (Corruption Perception Index), от една страна, и на БВП на човек от населението, измерен с паритетни USD (РРР-оцен­ки) по данни на The World Factbook (регулярна годишна публикация на ЦРУ), от друга. Данните са за 2007 г. (Интернет) за 22 страни от Източна Европа, 13 от които са членки на ЕС.

Фиг. 1 Фиг. 2

Негативната корелация между корупция и просперитет е ясно и недвусмислено очертана (коефициент на корелация около 85%). Повишаването на социално-икономи­чес­кото благополучие предполага и изисква свиване на корупционните практики. До­стигането на високи стойности на производство и потребление е немислимо при на­ли­чието на значима корупционна среда. Нереалистично е да се очаква по­добряване на ос­новните макроикономически показатели до приемливи в световен план равнища при ус­ло­вие, че корупцията в страната е на не­при­емливо високо равнище. Корупцията е за­държащо звено и по-нататъшният значим икономически прогрес предполага успеш­но­то му изкореняване.

От 2001 г. насам България е застинала на кота 4 по корупционната скала на Transperancy International (Фигура 2). Колебанията са в рамките на ста­тис­ти­ческата грешка. Съгласно оценките на Transperancy International за промяна на коруп­ционната среда у нас в периода 2001-2007 г. не може да се говори.

Ако обаче страната ни успее да се придвижи с един етаж по-нагоре в наредбата по антикорумпираност (към кота 5, което е примерно равнището на корупция в Чехия и Словакия), тогава може да се очаква 40% прираст на БВП на човек от населението по паритетни оценки, т.е. сравнимост с доходите в Хърватия, Полша и Литва. Ако се из­дигнем с още един етаж по-нагоре (примерно на равнището на Малта), тогава реалните ни доходи ще са сравними с тези в Малта и Естония. Ефектът оправдава усилията!


Изводите:
Първо: Уважаеми висши управленци, ако имате желание да оставите положи­те­лен спомен в историята ни, направете необходимото за да свиете разклоненията на зло­то, наречено корупция. Тя заразява и убива всичко хубаво в икономиката и обществото. Социално-икономическият просперитет е немислим при настоящето равнище на коруп­ция.

Второ: Уважаеми народни представители, ако имате желание да служите честно на народа, който ви е избрал за свои представители, направете необходимото за да декодирате и разкриете корупционните схеми във висшите сфери на властта. Правителството (което и да е то) не е в състояние да си ­разкрие корупционните канали и да се самонакаже. Слабостите на управленската система трябва да се посочат извън системата.

Трето: Уважаеми избирателю, внимавай кого избираш и защо го избираш. Критерият "наши - ваши" не води до добро. Коригирай си очилата ако искаш да живееш по-добър живот!
Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян