Доживяхме да се посочат явно корумпирани лица във висшата държавна администрация. Да се посочат, но все още не и да понесат своята отговорност. Привикнахме на отсъждания от вида: "Липса на достатъчно доказателства".
Редовият гражданин не е в състояние да прецени наличността и основателността на наличните доказателства. Но чувството, усещането и миризмата на загниваща корупционна среда е безпогрешно. Мърша има, тя трябва да се намери и да се изчисти.
Корупцията и престъпността са следствие най-вече от недобре работещи институции. Те имат своите ясно открояващи се икономически последствия, доколкото подриват способността на държавата да изпълнява основните си функции - да предлага публични стоки и услуги на необходимото високо качество, ефективно да регулира различните видове пазари, да създава условия за разгръщане на икономическата активност. Уродливостта на последните разкрития за дейността на висши полицейски служители е в това, че с корупционна цел се жертва здравето и жизнеността на младото поколение на България - допуска се ненаказуемо разпространение на опиати, от което страдат всички родители, целият народ без разлика на обществена позиция, политически убеждения и икономически статут.
Изследвания от авторитетни и признати научни колективи доказват наличието на положителна корелация между корупция, от една страна, и слаба ефективност на основни социално-икономически дейности на държавата, от друга. Високата корупция се свързва със:
(1) Големи, но неефективни обществени инвестиции;
(2) Ниско равнище на бюджетни приходи;
(3) Ниски операционни и поддържащи разходи на държавата;
(4) Ниско качество на инфраструктурните услуги на национално равнище.
Практиката и статистиката са категорични по отношение на наличието на последните три предпоставки за висока корупция у нас. С инвестиционните инициативи на правителството, свързани със старта на мащабни и амбициозни максималистични проекти (АЕЦ "Белене", както и още два енергийни обекта), се повишава опасността и за активизиране на първата предпоставка. Всичко това прави задачата на правителството по ограничаване на корупцията и престъпността особено деликатна и отговорна. Евентуалният провал в това отношение е равносилен на подхлъзване към блатото на икономическия и обществен хаос.
Оценката на степента на корумпираност е нелеко упражнение. Все пак обаче научно-практическата мисъл е намерила относително приемливо решение на проблема. Международната организация Transparency International провежда мащабно изследване за ранжиране на повече от 80 страни по равнище на корупция. Максималната оценка (минимална корупция) е с бал 10 (Дания, Финландия), а България се нарежда устойчиво на 60-65 позиция.
Корупцията подрива основите на социално-икономическия просперитет. Сравнението между страните от Източна Европа, изпитващи сходни условия в обкръжаващата икономическа среда, откроява заслужаваща внимание зависимост (Фигура 1). На фигурата е представено съотношението между равнище на корупция, измерено чрез корупционния индекс на Transperancy International (Corruption Perception Index), от една страна, и на БВП на човек от населението, измерен с паритетни USD (РРР-оценки) по данни на The World Factbook (регулярна годишна публикация на ЦРУ), от друга. Данните са за 2007 г. (Интернет) за 22 страни от Източна Европа, 13 от които са членки на ЕС.
Фиг. 1 Фиг. 2
Негативната корелация между корупция и просперитет е ясно и недвусмислено очертана (коефициент на корелация около 85%). Повишаването на социално-икономическото благополучие предполага и изисква свиване на корупционните практики. Достигането на високи стойности на производство и потребление е немислимо при наличието на значима корупционна среда. Нереалистично е да се очаква подобряване на основните макроикономически показатели до приемливи в световен план равнища при условие, че корупцията в страната е на неприемливо високо равнище. Корупцията е задържащо звено и по-нататъшният значим икономически прогрес предполага успешното му изкореняване.
От 2001 г. насам България е застинала на кота 4 по корупционната скала на Transperancy International (Фигура 2). Колебанията са в рамките на статистическата грешка. Съгласно оценките на Transperancy International за промяна на корупционната среда у нас в периода 2001-2007 г. не може да се говори.
Ако обаче страната ни успее да се придвижи с един етаж по-нагоре в наредбата по антикорумпираност (към кота 5, което е примерно равнището на корупция в Чехия и Словакия), тогава може да се очаква 40% прираст на БВП на човек от населението по паритетни оценки, т.е. сравнимост с доходите в Хърватия, Полша и Литва. Ако се издигнем с още един етаж по-нагоре (примерно на равнището на Малта), тогава реалните ни доходи ще са сравними с тези в Малта и Естония. Ефектът оправдава усилията!
Изводите:
Първо: Уважаеми висши управленци, ако имате желание да оставите положителен спомен в историята ни, направете необходимото за да свиете разклоненията на злото, наречено корупция. Тя заразява и убива всичко хубаво в икономиката и обществото. Социално-икономическият просперитет е немислим при настоящето равнище на корупция.
Второ: Уважаеми народни представители, ако имате желание да служите честно на народа, който ви е избрал за свои представители, направете необходимото за да декодирате и разкриете корупционните схеми във висшите сфери на властта. Правителството (което и да е то) не е в състояние да си разкрие корупционните канали и да се самонакаже. Слабостите на управленската система трябва да се посочат извън системата.
Трето: Уважаеми избирателю, внимавай кого избираш и защо го избираш. Критерият "наши - ваши" не води до добро. Коригирай си очилата ако искаш да живееш по-добър живот!
Проф., д-р ик.н. Гарабед Минасян
0 Responses to Икономика на корупцията
Something to say?