Застаряването на населението в страните от ЕС е неоспорим факт. Това ще остави своят отпечатък върху икономиката в среден и дългосрочен период. Как да минимизираме негативните последици? Да превърнем дефекта в ефект!


1991 бе година на промени - колапсът на СССР и Войната в залива оповестиха началото на световната доминация на капитализма и господството на глобалната пазарна икономика. Тези събития изместиха фокуса на събитията далеч от една „малка” локална революция.
Колапсът на СССР предизвика икономически шок не само в бившия Източен блок, но и в Скандинавските държави и най-вече във Финландия. Енергични политически мерки водят до приемането на страната в ЕС (през 1995г.), пенсионните фондове бяха поставени под управлението на правителството. Тази криза доведе до реформа на образователната система (финландската образователна система от 2003 година по критериите на Пиза е с най-високи резултати при 15 годишните младежи.) Всички икономисти се прехласват по „келтското” икономическо чудо, което е факт, но Ирландия не го постигна сама. Все пак те получават повече пари отколкото дават, а и получиха много големи инвестиции от англо-говорящите страни. Финландия (а и другите Скандинавски държави се справиха съвсем сами като отделяха сравнително голяма част и за ЕС. При липсата на държавна политика дори бизнесът да има желание да развива високо технологични производства е невъзможно. Първоначалния протекционизъм е жизнено важен за „младите” стратегически отрасли. В действителност Ирландия все още не е преживяла нито една по сериозна криза. Само бъдещето ще покаже дали „келтския тигър” е устойчив на кризи.

Както се вижда на графиката големия спад във Финландия и Швеция (в по-малка степен Дания) съвпада непосредствено с кризата от колапса на СССР.
Изводи:

1. Без стратегия в науката и образованието е невъзможно да се развие конкурентна и просперираща икономика.
2. Държавната намеса не винаги е пагубна за икономическата система стига да е подплатена с ясна визия и прозрачност.
3. Докато за висшето образование и научно изследователска дейност е невъзможно само стратегия без инвестиции от страна на бизнеса, то за средното и основно образование развитето е почти изцяло в ръцете на правителството. Реформите „на парче” без ясна стратегия за това какво и как да се направи имат негативно въздействие.


П.П.
Пиша това не с цел да критикувам власт имащите в България, а по- скоро да им припомня, че не е нужно да се опитват да направят нещо ултра ново, а само леко да пригодят вече доказаните ЕС образци към нашата действителност. Учителите в страната са твърде много, ако се намали техния брой при същия фонд за работна заплата ще може да се увеличат заплатите. Така добре подготвените младежи у нас ще имат стимул да се насочат към педагогиката, защото сега това не е така. Впоследствие дори и образованието да стане приоритет няма да има качествени учители.