Блог за икономика на асистент Иван Петков
на Иван Васков Петков - Ivan Vaskov Petkov


Свалянето на лихвите в САЩ имаше краткотраен положителен ефект върху борсовата търговия, за да се възстанови доверието в икономиката ще бъдат нужни поне няколко месеца и още по-експанзионистична фискална и монетарна политика. Напълно резонно е да се очаква още едно намаление на лихвите от страна на Федералния резерв (до нива 3%). Ако това стане Европейската централна банка е много вероятно също да намали лихвеното ниво. Господин Трише декларира многократно, че повече се притеснява от инфлацията, не толкова от силното евро, но при нива над 1.5 долара за 1 евро, неминуемо ще последва сваляне на лихвите и в еврозоната.

Как ще се отрази това на България?

Падането на лихвите ще засили още повече кредитирането, а то от своя страна потреблението и инфлацията, която е големия препъни камък пред скорошното приемане на еврото. Може да се очаква увеличение на дефицита по текущата сметка[1] и/ или покачване на цените на имотите (въпреки, че те отдавна са твърде високи), тъй като кредитите се влагат в имоти, електроника или други вносни стоки на лукса.

От своя страна БНБ ще се опита да предотврати засилването на кредитната експанзия, като увеличи минималните задължителни резерви още по-драстично от 12 на 18-20%. Но това действие би имало силно негативен ефект върху родната икономика, поради факта, че българските компании ще имат достъп до по-скъпи финансови ресурси в сравнение с техните конкуренти на световните пазари. Това би се отразило най-осезаемо на фирмите износители, а от там и отново влошаване на външно търговското салдо.

Този мрачен сценарии може да бъде избегнат или да бъде силно притъпен негативния ефект от тенденцията, която се наблюдава в банковия сектор за ограничаване на кредитния риск чрез увеличаване надбавката над основния лихвен процент. Но не бива да се разчита особено много на тази „спирачка” за кредитирането защото банковите мениджъри се изкушават да намалят неоправдано тази надбавка с цел да „откраднат” от пазарния дял на конкурентите. Все пак от това зависят не малки стимули а ние сме в пазарна икономика.

--
[1] Дефицитът по текущата сметка и в момента е на доста рискови нива и вече не се покрива напълно от преките чужди инвестиции. Започва да се използва като защитни буфери бюджетния излишък и валутните резерви на БНБ, а това може да постави на карта валутния борд и макроикономическата стабилност като цяло

 

Намалението на лихвите в САЩ има за цел да увеличи активността на бизнеса и потреблението на домакинствата. Това е много вероятно да се постигне въпреки, че може да се тласне икономиката на САЩ към стагфлация. Но да не бъдем черногледи, нека да допуснем, че мярката се окаже ефективна. Какво следва от това?

· Кредитирането става сравнително евтино, покачва се кредитната задлъжнялост;
· Увеличава се икономическата активност;
· Борсите се радват на растеж;
· Увеличава се количеството пари в обращение (инфлация);

Но дали страните които продават своите стоки (газ, нефт, метали, зърно и други) ще са съгласни да продават за поевтиняващия долар?

Тази икономическа политика може да спаси САЩ от рецесията, но ще повиши инфлацията в световен мащаб и ще компрометира долара. А американците са за защитници на световната пазарна икономика, само ако паричната единица е американски долар.

 

Свръх евтиният автомобил Нано на индийката компания Тата (с двигател, който ползва въздуха като гориво) предизвика голям медиен отзвук в световните медии. Като основните въпроси, които се засегнаха бяха:

- Дали ще струва в действителност $2500?
- До каква степен е безопасна?
- Може ли подобен евтин автомобил да предизвика екологична катастрофа?
- Дали този автомобил или неговите наследници ще завладеят световния пазар след 10-15 години?



Нищо ново под слънцето са казали древните римляни. През 60-те години на ХХ век. Произведенията на автомобилна индустрия са били малогабаритни, много технически и не до там безопасни. Далновидната политика на висшите политици и мениджъри, както по отношение на управлението на процесите и високите стандарти за качество, така и по-отношение на макроикономическата политика (От една страна протекционизмът, който пази младия, но перспективен отрасъл от външна конкуренция, а от друга страна засилването на вътрешната конкуренция между различните марки HONDA, TOYOTA, NISSAN с цел развитие на продукта и бъдещата жизнеспособност на отрасъла). Тези мерки подготвят Японската автомобилна индустрия за световната инвазия от началото на 70-те провокирана от нефтената криза по това време.
Паралела с настоящия момент е очевиден:

- Нараства търсенето на ресурси;
- Развиващите се пазари имат нужда евтини транспортни средства;
- И други компании в Китай, Индия и Бразилия се стремят към същия сегмент.

Дали ще има успех подобна идея само бъдещето ще покаже. Но аз съм оптимист, тъй като не само цената е важна, но и иновацията.

Вижте:
http://www.theaircar.com/tata_agreement.html

 

Негативният тренд на БФБ заличи 30% от най-конкурентните компании за последните няколко месеца. Дали това е така?!? Наистина ли резултатите на публичните компании се влошиха с 30% през последните три месеца?!?

Инфлацията се покачва, но тя има позитивен ефект върху цените на акциите (Стига да не е прекалено висока, а в България не е.) От 01.01.2008 г. Данъкът върху дивидента бе свален от 7 на 5 на сто. Намалено бе и облагането за Физическите лица (10% плосък данък). Бордът е стабилен, но в действителност риск има, поради нарастващия дефицит по текущата сметка (но само ако чуждите инвестиции не го покриват, което до сега не се е случвало). Забавяне на икономическия растеж е възможно, тъй като международната криза ще има някакъв отзвук и у нас.

Нека не забравяме, че финансовите пазари са предивидили шест от последните четири кризи. Като цяло перспективите пред родната икономика остават позитивни, но битката между алчността и паниката много често изкривява пазарната логика.

 

Застаряването на населението в страните от ЕС е неоспорим факт. Това ще остави своят отпечатък върху икономиката в среден и дългосрочен период. Как да минимизираме негативните последици? Да превърнем дефекта в ефект!


1991 бе година на промени - колапсът на СССР и Войната в залива оповестиха началото на световната доминация на капитализма и господството на глобалната пазарна икономика. Тези събития изместиха фокуса на събитията далеч от една „малка” локална революция.
Колапсът на СССР предизвика икономически шок не само в бившия Източен блок, но и в Скандинавските държави и най-вече във Финландия. Енергични политически мерки водят до приемането на страната в ЕС (през 1995г.), пенсионните фондове бяха поставени под управлението на правителството. Тази криза доведе до реформа на образователната система (финландската образователна система от 2003 година по критериите на Пиза е с най-високи резултати при 15 годишните младежи.) Всички икономисти се прехласват по „келтското” икономическо чудо, което е факт, но Ирландия не го постигна сама. Все пак те получават повече пари отколкото дават, а и получиха много големи инвестиции от англо-говорящите страни. Финландия (а и другите Скандинавски държави се справиха съвсем сами като отделяха сравнително голяма част и за ЕС. При липсата на държавна политика дори бизнесът да има желание да развива високо технологични производства е невъзможно. Първоначалния протекционизъм е жизнено важен за „младите” стратегически отрасли. В действителност Ирландия все още не е преживяла нито една по сериозна криза. Само бъдещето ще покаже дали „келтския тигър” е устойчив на кризи.

Както се вижда на графиката големия спад във Финландия и Швеция (в по-малка степен Дания) съвпада непосредствено с кризата от колапса на СССР.
Изводи:

1. Без стратегия в науката и образованието е невъзможно да се развие конкурентна и просперираща икономика.
2. Държавната намеса не винаги е пагубна за икономическата система стига да е подплатена с ясна визия и прозрачност.
3. Докато за висшето образование и научно изследователска дейност е невъзможно само стратегия без инвестиции от страна на бизнеса, то за средното и основно образование развитето е почти изцяло в ръцете на правителството. Реформите „на парче” без ясна стратегия за това какво и как да се направи имат негативно въздействие.


П.П.
Пиша това не с цел да критикувам власт имащите в България, а по- скоро да им припомня, че не е нужно да се опитват да направят нещо ултра ново, а само леко да пригодят вече доказаните ЕС образци към нашата действителност. Учителите в страната са твърде много, ако се намали техния брой при същия фонд за работна заплата ще може да се увеличат заплатите. Така добре подготвените младежи у нас ще имат стимул да се насочат към педагогиката, защото сега това не е така. Впоследствие дори и образованието да стане приоритет няма да има качествени учители.